През 2022 г. Конвенцията за опазване на световното наследство на ЮНЕСКО отбелязва своята 50 -та годишнина.
Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО (1972 г.) е най-ранният опит да се обединят в един документ концепциите за съхраняване на природата и за опазване на културните обекти. Културната идентичност е неразривно свързана с природната среда, в която се е развивала. Както творчеството на човечеството често се вдъхновява от красотата на природното обкръжение, така и някои от най-красивите природни обекти носят белезите на хилядолетна човешка дейност.
Вече в продължение на 50 години ЮНЕСКО работи с държавите по света, за да идентифицира културни и природни обекти, които притежават изключителна универсална значимост и могат да бъдат определени като световно наследство и да осигури тяхното запазване за бъдещите поколения.
Днес, в списъка към Конвенцията са включени 1154-те обекта на природното и културно наследство, разположени в над 160 държави. Обявяването на тези обекти за световно наследство е изключително признание за универсалната им значимост и е свидетелство за непрекъснатия стремеж на световната общност, насочен към опазването на най-значимите природни обекти и културни постижения за следващите поколения посредством прилагането на тази революционна правна рамка.
Чрез Конвенцията от 1972 г. за опазване на световното културно и природно наследство, страните по света поемат ангажимент да пазят обектите с изключителна универсална стойност, разположени на тяхна територия или на други места по света, чрез местни, национални, регионални и международни действия.
България е една от първите страни, присъединили се към Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство през 1974 г. Понастоящем в списъка на световното наследство са включени 10 обекта на територията на страната – 3 природни и 7 културни обекта: Природен резерват „Сребърна“; Национален парк „Пирин“; Национален парк „Централен Балкан – част от сериен европейски обект на световното наследство на ЮНЕСКО „Старите и вековни букови гори на Карпатите и други региони в Европа“; Боянска църква; Мадарският конник; Тракийска гробница Казанлък; Ивановски скални църкви; Рилски манастир; Античен град Несебър; Тракийска гробница Свещари.
През 2019 г. с цел опазване на най-представителните букови гори в деветте резервата, разположени на територията на Национален парк „Централен Балкан“ - „Боатин“, „Царичина“, „Козя стена“, „Стенето“, „Соколна“, „Пеещи скали“, „Стара река“, „Джендема“ и „Северен Джендем“ България се включи и в сериен европейски обект на световното наследство на ЮНЕСКО „Старите и вековни букови гори на Карпатите и други региони в Европа“ (разположен на територията на 18 европейски държави), което беше поредното признание за уникалността на българската природа и традициите в нейното опазване.
http://whc.unesco.org/en/list/.
Брошура за 50-годишнината от приемането на Конвенцията на ЮНЕСКО (на английски език)
РИОСВ-Русе ще отбележи 50–годишнината от приемането на Конвенцията за световното наследство с няколко инициативи:
- Фотоконкурс „Моето семейно приключение в Сребърна – обект на Световното природно наследство на ЮНЕСКО и Биосферен парк“ съвместно с Община Силистра и Природонаучен музей – с. Сребърна;
- Изложба за обектите на UNESCO в гр. Русе;
- Изложба с фотографии на Иво Хаджимишев за българските обекти на културното и природно наследство на ЮНЕСКО по време на Кръгла маса за управление на влажните зони в гр. Силистра.
Повече информация за Конвенцията на ЮНЕСКО и ПР "Сребърна" можете да намерите тук