За връзка с нас: +359 82 820 772; +359 82 820 774

 

50 NEXT Web

 

През 2022 г. Конвенцията за опазване на световното наследство на ЮНЕСКО отбелязва своята 50 -та годишнина.

Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО (1972 г.) е най-ранният опит да се обединят в един документ концепциите за съхраняване на природата и за опазване на културните обекти. Културната идентичност е неразривно свързана с природната среда, в която се е развивала. Както творчеството на човечеството често се вдъхновява от красотата на природното обкръжение, така и някои от най-красивите природни обекти носят белезите на хилядолетна човешка дейност.

Вече в продължение на 50 години ЮНЕСКО работи с държавите по света, за да идентифицира културни и природни обекти, които притежават изключителна универсална значимост и могат да бъдат определени като световно наследство и да осигури тяхното запазване за бъдещите поколения.

Днес, в списъка към Конвенцията са включени 1154-те обекта на природното и културно наследство, разположени в над 160 държави. Обявяването на тези обекти за световно наследство е изключително признание за универсалната им значимост и е свидетелство за непрекъснатия стремеж на световната общност, насочен към опазването на най-значимите природни обекти и културни постижения за следващите поколения посредством прилагането на тази революционна правна рамка.

Чрез Конвенцията от 1972 г. за опазване на световното културно и природно наследство, страните по света поемат ангажимент да пазят обектите с изключителна универсална стойност, разположени на тяхна територия или на други места по света, чрез местни, национални, регионални и международни действия.

България е една от първите страни, присъединили се към Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство през 1974 г. Понастоящем в списъка на световното наследство са включени 10 обекта на територията на страната – 3 природни и 7 културни обекта: Природен резерват „Сребърна“; Национален парк „Пирин“; Национален парк „Централен Балкан – част от сериен европейски обект на световното наследство на ЮНЕСКО „Старите и вековни букови гори на Карпатите и други региони в Европа“; Боянска църква; Мадарският конник; Тракийска гробница Казанлък; Ивановски скални църкви; Рилски манастир; Античен град Несебър; Тракийска гробница Свещари.

През 2019 г. с цел опазване на най-представителните букови гори в деветте резервата, разположени на територията на Национален парк „Централен Балкан“ - „Боатин“, „Царичина“, „Козя стена“, „Стенето“, „Соколна“, „Пеещи скали“, „Стара река“, „Джендема“ и „Северен Джендем“ България се включи и в сериен европейски обект на световното наследство на ЮНЕСКО „Старите и вековни букови гори на Карпатите и други региони в Европа“ (разположен на територията на 18 европейски държави), което беше поредното признание за уникалността на българската природа и традициите в нейното опазване.

http://whc.unesco.org/en/list/.

Брошура за 50-годишнината от приемането на Конвенцията на ЮНЕСКО (на английски език)

Unesco Srebarna

Природен резерват „СРЕБЪРНА”

Година на включване в Списъка на световното природно и културно наследство: 1983; по критерий (х)

Сребърна е еутрофно езеро, разположено на брега на река Дунав, на 18 км западно от град Силистра. На западния му бряг се намира село Сребърна.

През 1948 г., езерото „Сребърна” е обявено за резерват, в който се включват и пояс от дървесни насаждения по брега на река Дунав; остров Комлука и акваторията, заключена между острова и брега на реката. През 1999 г., резерватът е прекатегоризиран от строг в поддържан резерват, за да се позволят дейности за управление на влажната зона.

През 1983 г., езерото Сребърна е включено в списъка на световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО.

В границите на обекта на световното наследство се опазват езеро и езерна екосистема, с площ от 638 хектара, защитени допълнително от 673 хектара буферна зона, обявена през 2008, с Решение на Комитета по световно наследство, в съответствие с критериите на Конвенцията за опазване на световното наследство на ЮНЕСКО.

Около две трети от площта на езерото е обрасла с тръстика (Phragmites australis), папур (Typha angustifolia, T. latifolia, T. laxmanii) и други блатни растения.

Типични за езерото са тръстиковите масиви (Phragmites australis), съчетани с блатен телиптерис (Thelypteris palustris) и върби (Salix sp.). Откритата водна площ е частично покрита с водянка (Hydrocharis), водни лилии (Nymphaea) и ръждавец (Potamogeton).

Много характерни за езерото са естествените плаващи острови (кочки), образувани от седименти, обхванати от коренищата на растящата върху тях тръстика.

Резерватът „Сребърна” притежава значително разнообразие от видове, съобщества и екосистеми, като в него са описани 2748 таксона. Езерото Сребърна е най-важното място по българската част на река Дунав за опазването на сладководната флора и растителност. Това е най-голямото оцеляло блато по река Дунав в България. Има голямо разнообразие от местообитания, растителни и животински видове. Има много редки и застрашени видове, някои от които са единствени за страната.

Международната значимост на езерото „Сребърна” се определя преди всичко от изключително богатата орнитофауна. То осигурява място за гнездене на 99 вида птици и представлява сезонен хабитат на около 80 вида прелетни птици. Тук се намира единствената в България гнездова колония на къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus). В Сребърна се намират и едни от най-големите гнездови популации на световно застрашените видове - белоока потапница (Aythya nyroca), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus) и ливаден дърдавец (Crex crex).

В края на есента и през зимата езерото е място за престой на няколко вида гъски – червеногуша гъска (Branta ruficollis), голяма белочела гъска (Anser albifrons) и големи концентрации на сива гъска (Anser anser).

Езерото е място за хранене за голяма колония от големи корморани (Phalacrocorax carbo), разположена на близък дунавски остров, а в последните години в езерото се хранят и пеликаните и малките корморани. В езерото се намира най-голямата смесена чаплова колония с големи бели чапли (Egretta alba), малки бели чапли (Egretta garzetta), гривести чапли (Ardeola ralloides), лопатарки (Platalea leucorodia), ибиси (Plegadis falcinellus), нощни чапли (Nycticorax nycticorax), едни от най-важните гнездилища в страната на кафявоглавата потапница (Aythya ferina), белооката потапница (Aythya nyroca), сивата гъска (Anser anser) и немия лебед (Cygnus olor).

Като цяло в района са описани общо 223 вида (55% от всички видове птици, описани за България), 54 от които са гнездящи, 57 са включени в Червената книга на България.

Освен, че е обект на световното наследство, Сребърна е и влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската Конвенция от 1976 г., а също и Биосферен резерват съгласно Програмата „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. През 1989г. година езерото е обявено от BirdLife International за Орнитологично важно място. През 1998 г. мястото е определено за КОРИНЕ място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. Сребърна е и част от екологичната мрежа Натура 2000.

РИОСВ-Русе ще отбележи  50–годишнината от  приемането на Конвенцията за световното наследство с няколко инициативи:

  • Фотоконкурс „Моето семейно приключение в Сребърна – обект на Световното природно наследство на ЮНЕСКО и Биосферен парк“ съвместно с Община Силистра и Природонаучен музей – с. Сребърна;
  • Изложба за обектите на UNESCO в гр. Русе;
  • Изложба с фотографии на Иво Хаджимишев за българските обекти на  културното и природно наследство на ЮНЕСКО по време на Кръгла маса за управление на влажните зони в гр. Силистра.

Повече информация за Конвенцията на ЮНЕСКО и ПР "Сребърна" можете да намерите тук

Съвместна инициатива на РИОСВ-Русе и АЕГ „Гео Милев“ за 50 - годишнината от приемането на Конвенцията за световното наследство

На 29 юни 2022 г., със съвместна  инициатива РИОСВ-Русе и  възпитаници на Английска езикова гимназия „Гео Милев“ отбелязаха вчера 50-годишнината от приемането на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Това е първото от предвидените от РИОСВ-Русе  събития за отбелязване на юбилея. 

В инициативата участваха ученици от 11 клас, в профили  „ИТ и Предприемачество“ и „ИТ и Математика“ на гимназията, която е асоциирано училище към ЮНЕСКО. Те влезнаха в ролята на туристически агенти, предлагащи услуги за индивидуални и групови туристи, разработвайки маршрут/и за посещение на обекти на ЮНЕСКО в България.  Реализираният проект е част от обучението по ИТ в избираемия модул, които учениците  са разработвали 8 учебни часа. Целта е да се свържат съвременните технологии с популяризирането на обектите от културното и природно наследство на ЮНЕСКО в България. Отличените ученици са: Денислава Минчева; Десислава Атанасова; Виктория Костадинова; Боян Христов; Симеон-Алекзандър Митков; Максим Парашкевов; Йоана  Петрова; Михаела Ченкова;Григор Николов.

Девет ученика, работили в два екипа, под ръководството на Кремена Дюлгерова и Светлана Колчева  бяха отличени за креативност и ИТ умения при реализацията на училищните проекти.  Те бяха отличени с грамоти и предметни награди от Светлана Иванова – директор на дирекция в екоинспекцията. Тя ги поздрави за усърдието и им пожела да популяризират българските обекти на ЮНЕСКО и да имат възможността да посетят световните такива.

Интерактивните карти са видими на адреси: карта 1, карта 2

IMG 7979 IMG 7985 IMG 7988
IMG 8000 IMG 8018 IMG 8020

За отбелязването на годишнината РИОСВ-Русе организира фотоконкурс „Моето семейно приключение в Сребърна – обект на Световното природно наследство на ЮНЕСКО и Биосферен парк“ съвместно с Община Силистра и Природонаучен музей – с. Сребърна и изложба на българските обекти на културното и природно наследство на ЮНЕСКО, която ще се състои по време на кръгла маса за управление на влажните зони в гр. Силистра тази година.

Продължава...

Галерия