Интeрeсно състезание Patrimonito Сториборд (комикс) конкурс – 2010 – 2011 г. обяви ЮНЕСКО за младите хора, което се провежда в рамките на Образователната програма за световното наследство.
Конкурсът Сториборд (комикс история) дава възможност да се използват творческите умения за повишаване на осведомеността на младите хора за обектите на световното наследство.
Подготовката на комикс представлява рисуване на скици в хронологична последователност, описващи история с  обект на световното наследство по избор. Предложените теми са четири - „Световното наследство и ролята на общността”, „Световното наследство и устойчив туризъм”, „Световното наследство и устойчивото развитие” и „Световното наследство и биологичното разнообразие”. Мненията и рисунките трябва да отразяват знания за обекта, предизвикателствата, пред които е изправен и предложение за решение на проблемите.
До пет комикс истории ще се избират от Националната комисия на Р България. Всички национални финалисти ще имат шанса да влязат в международен кръг. От най-добрите комикси ще бъдат направени анимационни филми.
Творбите трябва да бъда изпратени до националната комисия за ЮНЕСКО на Р България в Министерството на външните работи, най-късно до 15 декември 2010 година.
РИОСВ-Русе ще разпространи условията за конкурса до Регионалните инспекторати по образование и Центровете за ученическо техническо и научно творчество в трите области.
Информация за конкурса може да бъде намерена и в Информационния център на инспекцията.
Героят Patrimonito е създаден въз основа на емблемата на световното наследство от група испаноезични студенти в рамките на Първия младежки форум за световното наследство в Берген, Норвегия през 1995 година. Patrtimonito означава „малко наследство” и представлява младите пазители на световното наследство. От тогава е талисман на Образователната програма. От 2002 година Patrimonito е главен герой на анимационните филми за световното наследство– Приключенията на Patrtimonito.

Зачестяват сигналите, постъпващи в инспекцията за намерени в различни части на града млади птици. Седмично се регистрират 3-4 сигнала. В момента масово се ремонтират покриви на жилищни сгради, а този период е рамножителен за птиците. Младото поколение все още не е укрепнало.
Честа причина за подобни инциденти са силните бури или първите опити за летене на новото поколение.
Законът за биологичното разнообразие забранява безпокоенето на птиците по време на гнездене и  размножаване, затова РИОСВ-Русе призовава гражданите да сигнализират, ако намерят паднали гнезда или млади екземпляри. При възможност да се отложат ремонтните работи с 3-4 седмици или да не се  правят опити да се преместват гнездата по покривите и стрехите.

Съвместен екип от експерти на РИОСВ-Русе и представители на Фондация „Четири лапи” конфискуваха днес в полза на държавата, незаконно отглеждан екземпляр от вида кафява мечка (Ursus arctos). Служители на РУП-гр. Ветово са оказали съдействие по време на акцията.
Притежаването на вида е констатирано в края на миналата седмица, при проверка по подаден анонимен сигнал за отглеждането му в постройка, притежание на хотелски комплекс „Роял Палас” с. Писанец (област Русе). Експерти на РИОСВ-Русе се свързаха с представители на фондацията, които подсигуриха екип от специалисти и специализиран транспорт.
Екземплярът е бил отглеждан при неподходящи условия съгласно нормативната уредба, в помещение с размери 3 х 3 метра, без достъп на слънчева светлина, течаща вода и обслужване на физиологичните му нужди. Мечето е на видима възраст около година и половина. Няма данни за произхода му. Според представители на Фондация „Четири лапи”, мечето може да е закупено, или е поколение на отстреляни диви мечки. Животното е упоено и ще бъде транспортирано със спeциализиран автомобил до  Парка за танцуващи мечки в гр.  Белица (община Белица, в близост до градовете Банско и Разлог), където ще бъде настанено. Това е първият екземпляр, конфискуван след проведените акции по настаняване  на  „танцуващите мечки”.
Представители на Фондация „Четири лапи” изказаха благодарности към експeртите на РИОСВ-Русе и РУП-гр. Ветово за оказаното съдействие и организация по конфискуването и  транспортирането на животното.
Кафявата мечка (Ursus arctos) е защитен за територията на Република  България вид от Закона за биологичното разнообразие, който  изрично забранява отглеждането и притежаването му.
РИОСВ-Русе ще предприеме административно-наказателни мерки срещу нарушителя.

Регистър на защитените територии в България можете  да видите тук

На територията на РИОСВ-Русе в областите Русе, Разград и Силистра са съхранени 77 вековни дървета.

Най-старите сред тях са 5 зимни дъба на възраст над 800 години, които се намират в землището на град Исперих.

Най-многобройни са летните дъбове - 32. Наличието им е доказателство за това, че в миналото тези територии са били покрити с обширни широколистни дъбови гори. Сред защитените дървета се срещат видовете зимен дъб, благун, полски бряст и бяла черница.

Има една вековна круша на приблизително 200 години, която е в землището на село Щръклево, община Иваново - в границата на природен парк „Русенски Лом”. Интерес представляват вековната гледичия, която се намира в двора на ИСС „Образцов чифлик” и 2 броя конски кестен в двора на катедрала „Света Троица” в град Русе. Тези видове не са типични местни и вероятно са засадени като декоративни.

Най-голямото дърво е летен дъб,  намиращ се  в землището на село Кошов, община Иваново и е с обиколка на ствола 5, 97 метра, височина 30 метра и възраст над 200 години.
19 вековни дървета са в населени места.

Групи от по-голям брой дървета, са обявени за защитени местности, като:

• „Вековна церова гора”- (12 дървета) в землището на село Церовец, община Иваново;

• „Вековна дъбова гора”- 282 дървета на възраст над 200 години в землището на село Гороцвет, община Лозница;

• „Колчаковска кория”- вековни круши и дъбове в землището на село Хърсово, община Самуил; „Юперска кория”- вековна гора от космат дъб в землището на село Юпер, община Кубрат.

Голям е броят на вековните дървета, които се срещат в сервитутите по пътищата. За опазването им са отговорни собствениците на имотите, в които се намират.

Съгласно Закона за биологичното разнообразие собствениците са задължени:

• да ги опазват от унищожаване или увреждане;
• да уведомяват Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе за настъпили промени в състоянието на обекта;
• да съгласуват с Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе дейностите, необходими за поддържане или възстановяване на състоянието на обекта;
• да осигуряват достъп на представители на Регионалната инспекция по околната среда и водите до имота за извършване на проверки по състоянието на защитените дървета.

Всички обявени защитени дървета се вписват в регистри на Министерството на околната среда и водите и съответната Регионална инспекция по околната среда и водите.

За нарушения на разпоредбите за опазване на вековните дървета физическите лица се наказват с глоба от 100 до 5 000 лева, а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 500 до 10 000 лева.

Резерватът е разположен в непосредствена близост до пътя Русе-Силистра и е достъпен за автомобилен транспорт.
За природолюбители, желаещи да се докоснат до изключителната му красота са изградени няколко пешеходни пътеки, минаващи покрай границите на защитената територия по високите хълмове от изток, юг и запад. Движението по тях предоставя възможност за достигане до изгледни точки, от където се откриват прекрасни панорами към резервата.
Предлагат се 3 туристически маршрута, с изградена подходяща туристическа инфраструктура, два от които са обходни и един, предназначен за любителски риболов. Маршрутите са оборудвани с беседки и пейки на места с добра видимост към езерото. Построени са наблюдателни кули и заслони, поставени са и химически тоалетни.

Обособените обходни маршрути са:

• Източен, който започва от местността „Фазанарията”, преминава покрай източната граница на Сребърна и достига до южния шлюз;
• Западен, който започва от Природонаучния музей, преминава по западния противопожарен път, покрай местността „Тодоранка” и достига до брега на река Дунав. Най-добра видимост към пеликанската колония се открива от върха на „Коджа баир”, който се намира в Северозападната част на Сребърна.

Схематична карта и GPS координати на маршрутите можете да видите тук

За любителите на спортния риболов се препоръчва и трети маршрут, който обхваща две обособени места за риболов, които са регламентирани в Плана за управление: местността „Лодкостоянката”, с монтиран мостик в западната страна на резервата (под Природонаучния музей) и на брега на река Дунав. Интересът към тази атракция е много висок. За извършване на спортен риболов не се заплащат допълнителни такси.

Природонаучен музей „Сребърна”

Югозападно от резервата е разположен Природонаучен музей „Сребърна”, който притежава богата сбирка от препарирани птици и бозайници. В колекцията могат да се видят редки и застрашени видове.
Изгледната тераса на музея предлага широк обзор към езерото и околностите му.
На разположение на посетителите са зрителни тръби и бинокли, с чиято помощ могат да се наблюдават летящи или плуващи птици. Интересна и обичайна гледка са ловящи риба корморани и спокойно плуващи лебеди.

За посетителите на резервата, които искат да усетят несравнимата атмосфера на местния бит и желаят да останат край езерото за по-продължителен период от време, местните жители предлагат условия за настаняване в селата Сребърна и Ветрен. В село Сребърна може да се пренощува в Почивен дом „Сребърна” с 16 легла в стаи с изглед към резервата. Сградата е новопостроена, но е спазен стилът на традиционния българския бит, съчетан с всички модерни удобства. На туристите се предлага храна след предварителна заявка.

За повече информация може да се обръщате към кмета на селото.

Село Ветрен, което се намира само на 5 км от с. Сребърна има частни хотели. На гостите се предлага храна от българската национална кухня, поднесена с много грижа за клиента.
На 18 км от Сребърна - в град Силистра има бензиностанции и газ-станции. Гориво може да се зареди и на денонощната бензиностанция, която се намира на 2 км от разклона за село Ситово, от пътя за град Русе - разстоянието е около 12 км.

Важно е да се знае, че съгласно Закона за защитените територии, влизанията в резервата (във водното огледало) с лодка за научни цели и заснемане на филми се извършва след получаване на разрешение от Министъра на околната среда и водите и със знанието на РИОСВ-Русе.

„Легендата за сребърните лъчи”

Още от ранни епохи, древният летописец се чуди, кое е това необикновено събитие или случка в живота на неизвестен местен жител, което го е подтикнало да нарече това приказно езеро и село Сребърна. Дали това не са били лъскавите риби, които грациозно пронизват прозрачните води или росата, която покрива като със сребърен накит изплетените финни паяжини по тръстиката и папура. А защо не и сребърно съкровище, чакащо своя откривател в бистрите води или приказно чистите струи, изливащи се от сребърните чучури на „Сухата чешма” или чешмата „Тодоранка”.

И сега, като застанеш рано сутрин на „Коджа баир” и погледнеш към „Бабушкото блато”, а вечер когато луната озари водната шир, се вижда сякаш над езерото са пръснати хиляди сребърни монети.

Сребърна, така всеки зове това приказно кътче!

„Легенда за лодката със сребро”

Преди хиляди години, езерото беше неразделна част от Великия Дунав, там някъде в местността „Опашката” пушеше малко огнище, сред няколко къщички, направени от тръстика и постлани с папур, висящи сякаш на кокили над бистрата вода. Смели рибари всеки ден напускаха селцето и се впускаха с нестихващ кураж, в ту спокойните, а понякога бурни и пенливи води на езерото. Рибарките крещяха над оплетените от червена върба кошове на рибарите с надеждата да им подхвърлят някой бляскав облец. Една есенна утрин се спусна гъста мъгла над голямото блато, рибарите приготвяха своя такъм и проклинаха времето, а слънцето едва разкъсваше с първите лъчи гъстия дим, застлал езерото. Изведнъж, изпод бялата пелерина над водната шир изплува и докосна брега лодка, пълна със сребро. Рибарите онемяха.

Събра се Свещеният съвет да разгадае тая поличба, и тъй като селцето си нямаше име, Върховният жрец го нарече Сребърна!

„Легенда за храбрия войн Сребрун”

Преди стотици години, още по време на Византийско робство, при местността „Поляната” кипеше главоломна битка. Велик воин размахваше меч като житен клас, повят от северния вятър и отблъскваше неистово многобройния враг. Той разцепваше с гласа си, като разярен лъв, долината, затворена между „Караборун” и „Коджа баир”. Приканваше своите воини да отблъснат врага в тръстиката, за да станат жертва на щуките, големите сомове и краставите жаби. Пеликани с огромните си кожени торби, като дракони нападаха виещите вражески войници, а чаплите кълвяха ококорените им, облещени от ужаса очи. Сякаш и природата помагаше на местния народ да надвие жестокия и многолюден враг. Но като черна магия, отровна стрела разцепи тежкия въздух и прониза в сърцето смелия войн Сребрун.
 

И днес, щом всеки местен жител докосне водите на езерото знае, че името на селото е име

на храбър и смел войн!

Със заповеди на министъра на околната среда и водите са утвърдени актуализираният план за управление на Поддържан резерват „Сребърна“ и планът на Защитена местност „Пеликаните“ (бивша буферна зона).

Новите планове са разработени от екип специалисти на обединение „Сребърна – Бели Лом”, в изпълнение на проект, финансиран по ОП „Околна среда 2007-2013”.

Заложените дейности в плановете ще се изпълняват през следващите 10 години. Те са свързани с управлението на хидрологичния режим, изпълнението на поддържащи и възстановителни мерки в резервата, борба с инвазивните видове и др. 

Плановете са подробни и детайлизирани. В хода на подготовката им са направени много проучвания и са събрани данни за състоянието на екосистемите в защитените територии.

 Заповед № РД – 565/13 октомври 2016 г. за утвърждаване на актуализирания план на ПР „Сребърна“  и

 Заповед № РД – 566/13 октомври 2016 г. за утвърждаване на План за управление на ЗМ „Пеликаните“ (ДВ, бр. 87/2016 г.)

Актуализиран План за управление на Поддържан резерват "Сребърна"

Приложения към Плана за управление на ПР  "Сребърна"

План за управление на Защитена местност "Пеликаните"

Приложения към Плана за управление на Защитена местност "Пеликаните"

*Плановете за управление на ПР "Сребърна" и ЗМ "Пелинканите" са публикувани и на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите на адрес: http://www5.moew.government.bg/?page_id=45387. 

Богатството на Сребърното езеро ......

Езерото „Сребърна" е разположено на около 18 км от град Силистра, на брега на река Дунав, между 393 и 391 км. Водната площ на езерото е 6 661 дка в т.ч. попада и част от акваторията на река Дунав. Произходът на езерото е предимно сеизмичен. Уникалността му се дължи на непостоянното водно ниво. При рязкото му покачване периодично се откъсват части от тръстиковите масиви и се образуват така наречените плаващи острови (кочки). Те не се заливат, трудно достъпни са за наземни хищници и са идеално място за гнездене на многобройната и разнообразната орнитофауна.
Значим е научният интерес към резервата и благодарение на този факт ПР „Сребърна" е първата защитена територия у нас, за която има пълен списък на установените до сега растения и животни. Превръща се в своеобразен „институт" за съхраняване на биологичното разнообразие и за устойчивото използване на неговите съставни части.

Списък на флората и фауната в Поддържан резерват  „Сребърна"

Групи растения в ПР „Сребърна". Общият им брой е 1430 вида, от които:

• цветни растения - 275 вида;
• гъби - 16 вида;
• лишеи - 15 вида;
• мъхове - 1 вид;
• папрати - 4 вида;
• водорасли - 1119 вида.

От растенията силно застрашени са следните видове:

• Воняща (отровна) цикута - (Cicuta virosa);
• Блатен спореж - (Sonchus palustris);
• Алоевиден стратиотез - (Stratiotis aloides);
• Водна роза (лилия) - (Nymphaea alba);
• Блатен телиптерис - (Thelypteris palustris);
• Жълта водна роза (бърдуче) - (Nuphar lutea);
• Щитолистна (нимфоидна) какичка - (Nymphoides peltata);
• Обикновена мехунка - (Utricularis vulgaris);
• Блатно кокиче - (Leukojum aestivum);
• Двуреда острица - (Carex disticha);
• Водна папрат - (Azola filiculades);
• Безкоренчеста волфия - (Wolffia arrhiza);
• Дяволски орех - (Trapa natanas);
• Жабешка водянка - (Hydrochazis morsus - zanae).

Насекомоядното растение алдрованда - Aldrovanda vesiculosa през последните години изчезна от ПР „Сребърна".

Групи животни в ПР „Сребърна"

Животинският свят е представен от 1338 вида.

Гръбначни:

• бозайници - 47 вида;
• птици - 243 вида;
• риби - 21 вида;
• влечуги - 15 вида;
• земноводни - 12 вида.

Безгръбначни:

• членестоноги - 660 вида;
• плоски червеи - 117 вида;
• кръгли червеи - 125 вида;
• прешленести червеи - 29 вида;
• мекотели - 48 вида;
• спорозои - 48 вида;
• акантоцефали - 6 вида;
• миксозои - 1 вид.

За животинския вид Европейска зелена жаба - (Rana esculеnta) ПР „Сребърна" е единственото местообитание в България.
За резервата най-голямо значение е колонията на къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus). Видът е включен в Световната червена книга. Тук гнездят годишно средно около 70 - 80 двойки.

В резервата гнездят общо 114 вида птици, от които 22 вида са редки или застрашени от изчезване:

• Къдроглав пеликан - (Pelecanus crispus) - 68 двойки;
• Розов пеликан - (Pelecanus onocrotalus) - 2 двойки;
• Черноврат гмурец - (Podiceps nigricollis) - 35 двойки;
• Червеноврат гмурец - (Podiceps grisegena) - 4 двойки;
• Голям корморан - (Phalacrocorax carbo) - 52 двойки;
• Малък корморан - (Halietor pygmeus) - 12 двойки;
• Голям воден бик - (Botaurus stellaris) - 2 двойки;
• Голяма бяла чапла - (Egreta alba) - 7 двойки;
• Червена чапла - (Ardea purpurea) - 24 двойки;
• Бял лопатар - (Platalea leucorodia) - 18 двойки;
• Блестящ ибис - (Plegadis falcinellus) - 32 двойки;
• Сива гъска - (Anser anser) - 12 двойки;
• Ням лебед - (Cygnus olor) - 18 двойки;
• Червеноглава потапница - (Netta rufina) - 4 двойки;
• Kaфявоглава потапница - (Aythya ferina) - 6 двойки;
• Белоока потапница - (Aythya nyroca) - 45 двойки;
• Черна каня - (Milvus migrans) - 1 двойка;
• Малък ятреб - (Accipiter nisus) - 3 двойки;
• Тръстиков блатар - (Circus Aeruginosus) - 2 двойки;
• Белобуза рибарка - (Chlidonias hybrida) - 250 двойки;
• Черен кълвач - (Dryocopus martius) - 26 двойки;
• Мустакат синигер - (Panurus biarmicus) - 21 двойки.

В резервата не гнездят, но през гнездовия период ловуват белоопашатият морски орел (Haliaeetus albicilla) и орелът- рибар (Pandion haliaetus).
В близост до Защитена местност „Пеликаните" (бившата буферна зона на резервата) гнезди червеният ангъч (Tadorna ferruginea). През зимата в резервата се задържат или зимуват 300 - 350 екземпляра от Световно - застрашения вид червеногуша гъска (Barnta ruficollis) и малка белочела гъска (Anser erythropus). Тук, част от зимата прекарват или зимуват около 30 000 екземпляра от вида голяма белочела гъска (Anser albifrons) и много други видове.

Най-голямата гордост на ПР „Сребърна" са къдроглавите пеликани:

• 110 гнездови двойки - най-голям гнездов успех от 1961 г.
• около 160 излюпени малки - най-голям успех от обославянето като резерват.

Освен увеличаването на числеността на къдроглавия пеликан, се е увеличила и популацията на други световно застрашени видове, като потапница, ливаден дървадец, сива гъска и бял лопатар. Значително са се подобрили условията за зимуване на червеногуша гъска.
От безгръбначните, особено внимание заслужават малката богомолка (Ameles heldreichi) и житното пиле (Bradyporus dasypus). Особена зоогеографска стойност имат също земноводните и влечугите в т.ч. Европейска зелена жаба (Rana esculеnta), шипобедрена костенурка (Testudo graeca), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), кримски гущер (Lacerta taurica) и смок - стрелец (Coluber jugularis). От рибите дунавската минога - Eudontomyzon danfordi и змиорката - Anguilla anguilla са изчезнали. В момента с най-голямо значение е дивият шаран - Chalcalburnus chalcoides, чието опазване е приоритетна задача.

От бозайниците, само веднъж е наблюдаван екземпляр от вида видра Lutra lutra.

Данните убедително показват изключителното значение на Сребърна за опазване и поддържане на биологичното разнообразие в Национален, Европейски и Световен мащаб.

Преди повече от век, езерото „Сребърна” е било „Елдорадо за блатните птици” в очите на австрийския пътешественик Феликс Канц.
Още през 1942 г. Сребърна е била обявена за „развъдник” на водоплаващи птици и в езерото е било забранено всякакво ловуване. Три години по-късно тази забрана е била премахната и е бил разрешен лов на водоплаващи птици.
На 20 септември 1948 г. с Постановление на МС „Блатото Сребърна” е било обявено за птичи резерват (бранище), с площ 750 ха. Забранено е било косенето на тръстиката и безпокоенето на птиците. През следващата година е била изградена дига, която е прекъснала естествената му връзка с река Дунав и с това е бил преустановен притокът на прясната вода в резервата.
От 1965 г. резерватът е включен в категория „А” на проекта МАР (списък на най-значимите влажни зони в Европа, изработен от Международното бюро за изследване на водолюбивите птици). През 1975 г. е обявен за влажна зона с международно значение по Рамсарската конвенция, а от 1977 г. е биосферен резерват според критериите на световната мрежа на биосферните резервати по програмата „МАВ” (Човекът и биосферата) на ЮНЕСКО. Връчена е специална диплома - експонирана в Природонаучния музей в село Сребърна.

Най-голямо признание резерватът получава през 1983 год. Предложен е за включване в Списъка на Световното културно и природно наследство на Седмата редовна сесия на Комитета за световно наследство “... като естествена функционираща екосистема... осигуряваща важна жизнена среда на застрашения къдроглав пеликан”.

Буферната зона на резервата е обявена през 1983 година със Заповед на Комитета за опазване на природната среда (ДВ бр.3/1983).
Сребърна е в списъка на орнитологично важните места в Европа от 1989 г. Поради изграждането на защитна дига и ограничаване достъпа на пресни води от река Дунав в езерото, настъпват съществени промени в естествения характер на влажната зона и се влошава състоянието й.
През 1991 г. се правят няколко научни експертизи от български и чужди специалисти и се взема решение за предприемане на решителни мерки за подобряване на състоянието на резервата. Поради влошени екологични характеристики, през 1992 год. резерватът е включен в Списъка на застрашените от заличаване обекти на ЮНЕСКО.
В периода от 1992 г. до 1998 г. българското правителство в лицето Министерството на околната среда и водите изработва програма от мерки, насочени към възстановяване на естественото или близко до него състояние на екосистемите в резервата, следвайки препоръките на научната общност.
Най-съществените действия, които са предприети през периода са: разработване и реализиране на проект „Прокарване на хидравлична връзка между река Дунав и езерото Сребърна”, възстановяване на канала, който е свързвал река Дунав с езерото до 1949 г. и разширяване на територията на резервата с почти една трета. Проектът е реализиран със съвместните усилия на Министерството на околната среда и водите и финансовата подкрепа на Рамсарската конвенция и секретариата на Конвенцията по световно културно и природна наследство.
Разкрита е и Рамсарската процедура за мониторинг на влажна зона под заплаха, съгласно конференцията в Montreux (1990 г.).
От 1999 г. Сребърна има статут на поддържан резерват и за него е разрешено провеждането на поддържащи, направляващи и регулиращи мерки и възстановителни мероприятия.
Усилията през годините се увенчават с успех и в края на юни 2003 г. резерватът е изваден от списъка на застрашените от изключване обекти на световното и културното наследство на ЮНЕСКО. Поддържан резерват „Сребърна” остава в списъка на обектите световно културно и природно наследство.

На територията на резервата са установени, 1123 таксона водорасли, 17 вида гъби, 15 вида лишеи, 139 таксона /видове/ висши водни и влаголюбиви растения, принадлежащи към 45 семейства и 97 рода. От флористичния генетичен фонд на влажните зони в България на Сребърна принадлежат 53% от видовете, респективно 75% от родовете и 78% от семействата.
Девет вида растения са защитени по Закона за биологичното разнообразие, 13 вида са включени в „Червената книга на България”и 2 вида присъстват в „Европейския списък на застрашените, редките и ендемични растения”. Общо до момента в резервата са установени 500 вида насекоми.
В самото езеро са установени около 20 вида риби от 6 семейства. По Бернската конвенция са защитени дунавска скумрия, брияна, върловка, деветиглена бодливка и виюн. В Националната стратегия брияната (Chalcalburnus chalcoides) е категоризирана като рядък за България вид, върловката (Leucaspius delineatus) - като “средно рядък”, а деветоиглената бодливка (Pungitius platygaster) - като „много рядък”. Същите видове са регистрирани в Червената книга на България като „защитени”.
От земноводните са установени 12 вида, от които 1 вид от Червената книга на България - сирийската чесновница (Pelobates syriacus) и други 8 вида защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На територията на резервата са установени 15 вида влечуги, като 1 от тях - смокът мишкар (Elaphe longissima) е включен в международната Червена книга и Червената книга на България, а други шест вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие.
Най - голямо е разнообразието на птиците. През различните сезони, общият видов състав достига около 223. Перлата на резервата е гнездовата колония на къдроглавия пеликан. Броят на птиците в колонията за периода 1950 - 1980 г. варира от 29 до 127 двойки. През периода 2000-2004 години, числеността на двойките варира между 100 -120.
В края на 2007 г., буферната зона на Поддържан резерват „Сребърна” е прекатегорирана в защитена територия със заповед на министъра на околната среда и водите. Процедурата е извършена съгласно изискванията на Закона за биологичното разнообразие. Новата защитена местност се нарича „Пеликаните”.