Преди повече от век, езерото „Сребърна” е било „Елдорадо за блатните птици” в очите на австрийския пътешественик Феликс Канц.
Още през 1942 г. Сребърна е била обявена за „развъдник” на водоплаващи птици и в езерото е било забранено всякакво ловуване. Три години по-късно тази забрана е била премахната и е бил разрешен лов на водоплаващи птици.
На 20 септември 1948 г. с Постановление на МС „Блатото Сребърна” е било обявено за птичи резерват (бранище), с площ 750 ха. Забранено е било косенето на тръстиката и безпокоенето на птиците. През следващата година е била изградена дига, която е прекъснала естествената му връзка с река Дунав и с това е бил преустановен притокът на прясната вода в резервата.
От 1965 г. резерватът е включен в категория „А” на проекта МАР (списък на най-значимите влажни зони в Европа, изработен от Международното бюро за изследване на водолюбивите птици). През 1975 г. е обявен за влажна зона с международно значение по Рамсарската конвенция, а от 1977 г. е биосферен резерват според критериите на световната мрежа на биосферните резервати по програмата „МАВ” (Човекът и биосферата) на ЮНЕСКО. Връчена е специална диплома - експонирана в Природонаучния музей в село Сребърна.

Най-голямо признание резерватът получава през 1983 год. Предложен е за включване в Списъка на Световното културно и природно наследство на Седмата редовна сесия на Комитета за световно наследство “... като естествена функционираща екосистема... осигуряваща важна жизнена среда на застрашения къдроглав пеликан”.

Буферната зона на резервата е обявена през 1983 година със Заповед на Комитета за опазване на природната среда (ДВ бр.3/1983).
Сребърна е в списъка на орнитологично важните места в Европа от 1989 г. Поради изграждането на защитна дига и ограничаване достъпа на пресни води от река Дунав в езерото, настъпват съществени промени в естествения характер на влажната зона и се влошава състоянието й.
През 1991 г. се правят няколко научни експертизи от български и чужди специалисти и се взема решение за предприемане на решителни мерки за подобряване на състоянието на резервата. Поради влошени екологични характеристики, през 1992 год. резерватът е включен в Списъка на застрашените от заличаване обекти на ЮНЕСКО.
В периода от 1992 г. до 1998 г. българското правителство в лицето Министерството на околната среда и водите изработва програма от мерки, насочени към възстановяване на естественото или близко до него състояние на екосистемите в резервата, следвайки препоръките на научната общност.
Най-съществените действия, които са предприети през периода са: разработване и реализиране на проект „Прокарване на хидравлична връзка между река Дунав и езерото Сребърна”, възстановяване на канала, който е свързвал река Дунав с езерото до 1949 г. и разширяване на територията на резервата с почти една трета. Проектът е реализиран със съвместните усилия на Министерството на околната среда и водите и финансовата подкрепа на Рамсарската конвенция и секретариата на Конвенцията по световно културно и природна наследство.
Разкрита е и Рамсарската процедура за мониторинг на влажна зона под заплаха, съгласно конференцията в Montreux (1990 г.).
От 1999 г. Сребърна има статут на поддържан резерват и за него е разрешено провеждането на поддържащи, направляващи и регулиращи мерки и възстановителни мероприятия.
Усилията през годините се увенчават с успех и в края на юни 2003 г. резерватът е изваден от списъка на застрашените от изключване обекти на световното и културното наследство на ЮНЕСКО. Поддържан резерват „Сребърна” остава в списъка на обектите световно културно и природно наследство.

На територията на резервата са установени, 1123 таксона водорасли, 17 вида гъби, 15 вида лишеи, 139 таксона /видове/ висши водни и влаголюбиви растения, принадлежащи към 45 семейства и 97 рода. От флористичния генетичен фонд на влажните зони в България на Сребърна принадлежат 53% от видовете, респективно 75% от родовете и 78% от семействата.
Девет вида растения са защитени по Закона за биологичното разнообразие, 13 вида са включени в „Червената книга на България”и 2 вида присъстват в „Европейския списък на застрашените, редките и ендемични растения”. Общо до момента в резервата са установени 500 вида насекоми.
В самото езеро са установени около 20 вида риби от 6 семейства. По Бернската конвенция са защитени дунавска скумрия, брияна, върловка, деветиглена бодливка и виюн. В Националната стратегия брияната (Chalcalburnus chalcoides) е категоризирана като рядък за България вид, върловката (Leucaspius delineatus) - като “средно рядък”, а деветоиглената бодливка (Pungitius platygaster) - като „много рядък”. Същите видове са регистрирани в Червената книга на България като „защитени”.
От земноводните са установени 12 вида, от които 1 вид от Червената книга на България - сирийската чесновница (Pelobates syriacus) и други 8 вида защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На територията на резервата са установени 15 вида влечуги, като 1 от тях - смокът мишкар (Elaphe longissima) е включен в международната Червена книга и Червената книга на България, а други шест вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие.
Най - голямо е разнообразието на птиците. През различните сезони, общият видов състав достига около 223. Перлата на резервата е гнездовата колония на къдроглавия пеликан. Броят на птиците в колонията за периода 1950 - 1980 г. варира от 29 до 127 двойки. През периода 2000-2004 години, числеността на двойките варира между 100 -120.
В края на 2007 г., буферната зона на Поддържан резерват „Сребърна” е прекатегорирана в защитена територия със заповед на министъра на околната среда и водите. Процедурата е извършена съгласно изискванията на Закона за биологичното разнообразие. Новата защитена местност се нарича „Пеликаните”.