За връзка с нас: +359 82 820 772; +359 82 820 774

 

Биоразнообразие

Богатството на Сребърното езеро ......

Езерото „Сребърна" е разположено на около 18 км от град Силистра, на брега на река Дунав, между 393 и 391 км. Водната площ на езерото е 6 661 дка в т.ч. попада и част от акваторията на река Дунав. Произходът на езерото е предимно сеизмичен. Уникалността му се дължи на непостоянното водно ниво. При рязкото му покачване периодично се откъсват части от тръстиковите масиви и се образуват така наречените плаващи острови (кочки). Те не се заливат, трудно достъпни са за наземни хищници и са идеално място за гнездене на многобройната и разнообразната орнитофауна.
Значим е научният интерес към резервата и благодарение на този факт ПР „Сребърна" е първата защитена територия у нас, за която има пълен списък на установените до сега растения и животни. Превръща се в своеобразен „институт" за съхраняване на биологичното разнообразие и за устойчивото използване на неговите съставни части.

Списък на флората и фауната в Поддържан резерват  Сребърна"


Групи растения в ПР Сребърна". Общият им брой е 1430 вида, от които:

  • цветни растения - 275 вида;
  • гъби - 16 вида;
  • лишеи - 15 вида;
  • мъхове - 1 вид;
  • папрати - 4 вида;
  • водорасли - 1119 вида.

От растенията силно застрашени са следните видове:

  • Воняща (отровна) цикута - (Cicuta virosa);
  • Блатен спореж - (Sonchus palustris);
  • Алоевиден стратиотез - (Stratiotis aloides);
  • Водна роза (лилия) - (Nymphaea alba);
  • Блатен телиптерис - (Thelypteris palustris);
  • Жълта водна роза (бърдуче) - (Nuphar lutea);
  • Щитолистна (нимфоидна) какичка - (Nymphoides peltata);
  • Обикновена мехунка - (Utricularis vulgaris);
  • Блатно кокиче - (Leukojum aestivum);
  • Двуреда острица - (Carex disticha);
  • Водна папрат - (Azola filiculades);
  • Безкоренчеста волфия - (Wolffia arrhiza);
  • Дяволски орех - (Trapa natanas);
  • Жабешка водянка - (Hydrochazis morsus - zanae).

Насекомоядното растение алдрованда - Aldrovanda vesiculosa през последните години изчезна от ПР „Сребърна".

Групи животни в ПР „Сребърна"

Животинският свят е представен от 1338 вида.

Гръбначни:

  • бозайници - 47 вида;
  • птици - 243 вида;
  • риби - 21 вида;
  • влечуги - 15 вида;
  • земноводни - 12 вида.

Безгръбначни:

  • членестоноги - 660 вида;
  • плоски червеи - 117 вида;
  • кръгли червеи - 125 вида;
  • прешленести червеи - 29 вида;
  • мекотели - 48 вида;
  • спорозои - 48 вида;
  • акантоцефали - 6 вида;
  • миксозои - 1 вид.

За животинския вид Европейска зелена жаба - (Rana esculеnta) ПР „Сребърна" е единственото местообитание в България.
За резервата най-голямо значение е колонията на къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus). Видът е включен в Световната червена книга. Тук гнездят годишно средно около 70 - 80 двойки.


 

В резервата гнездят общо 114 вида птици, от които 22 вида са редки или застрашени от изчезване:

  • Къдроглав пеликан - (Pelecanus crispus) - 68 двойки;
  • Розов пеликан - (Pelecanus onocrotalus) - 2 двойки;
  • Черноврат гмурец - (Podiceps nigricollis) - 35 двойки;
  • Червеноврат гмурец - (Podiceps grisegena) - 4 двойки;
  • Голям корморан - (Phalacrocorax carbo) - 52 двойки;
  • Малък корморан - (Halietor pygmeus) - 12 двойки;
  • Голям воден бик - (Botaurus stellaris) - 2 двойки;
  • Голяма бяла чапла - (Egreta alba) - 7 двойки;
  • Червена чапла - (Ardea purpurea) - 24 двойки;
  • Бял лопатар - (Platalea leucorodia) - 18 двойки;
  • Блестящ ибис - (Plegadis falcinellus) - 32 двойки;
  • Сива гъска - (Anser anser) - 12 двойки;
  • Ням лебед - (Cygnus olor) - 18 двойки;
  • Червеноглава потапница - (Netta rufina) - 4 двойки;
  • Kaфявоглава потапница - (Aythya ferina) - 6 двойки;
  • Белоока потапница - (Aythya nyroca) - 45 двойки;
  • Черна каня - (Milvus migrans) - 1 двойка;
  • Малък ятреб - (Accipiter nisus) - 3 двойки;
  • Тръстиков блатар - (Circus Aeruginosus) - 2 двойки;
  • Белобуза рибарка - (Chlidonias hybrida) - 250 двойки;
  • Черен кълвач - (Dryocopus martius) - 26 двойки;
  • Мустакат синигер - (Panurus biarmicus) - 21 двойки.

В резервата не гнездят, но през гнездовия период ловуват белоопашатият морски орел (Haliaeetus albicilla) и орелът- рибар (Pandion haliaetus).
В близост до Защитена местност „Пеликаните" (бившата буферна зона на резервата) гнезди червеният ангъч (Tadorna ferruginea). През зимата в резервата се задържат или зимуват 300 - 350 екземпляра от Световно - застрашения вид червеногуша гъска (Barnta ruficollis) и малка белочела гъска (Anser erythropus). Тук, част от зимата прекарват или зимуват около 30 000 екземпляра от вида голяма белочела гъска (Anser albifrons) и много други видове.

Най-голямата гордост на ПР Сребърна" са къдроглавите пеликани:

  • 110 гнездови двойки - най-голям гнездов успех от 1961 г.
  • около 160 излюпени малки - най-голям успех от обославянето като резерват.

Освен увеличаването на числеността на къдроглавия пеликан, се е увеличила и популацията на други световно застрашени видове, като потапница, ливаден дървадец, сива гъска и бял лопатар. Значително са се подобрили условията за зимуване на червеногуша гъска.
От безгръбначните, особено внимание заслужават малката богомолка (Ameles heldreichi) и житното пиле (Bradyporus dasypus). Особена зоогеографска стойност имат също земноводните и влечугите в т.ч. Европейска зелена жаба (Rana esculеnta), шипобедрена костенурка (Testudo graeca), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), кримски гущер (Lacerta taurica) и смок - стрелец (Coluber jugularis). От рибите дунавската минога - Eudontomyzon danfordi и змиорката - Anguilla anguilla са изчезнали. В момента с най-голямо значение е дивият шаран - Chalcalburnus chalcoides, чието опазване е приоритетна задача.

От бозайниците, само веднъж е наблюдаван екземпляр от вида видра Lutra lutra.

Данните убедително показват изключителното значение на Сребърна за опазване и поддържане на биологичното разнообразие в Национален, Европейски и Световен мащаб.

Продължава...

История

unesco_whc-NOIR-US

 

Преди повече от век, езерото „Сребърна” е било „Елдорадо за блатните птици” в очите на австрийския пътешественик Феликс Канц.
Още през 1942 г. Сребърна е била обявена за „развъдник” на водоплаващи птици и в езерото е било забранено всякакво ловуване. Три години по-късно тази забрана е била премахната и е бил разрешен лов на водоплаващи птици.
Sreburna_GPopgeorgievНа 20 септември 1948 г. с Постановление на МС „Блатото Сребърна” е било обявено за птичи резерват (бранище), с площ 750 ха. Забранено е било косенето на тръстиката и безпокоенето на птиците. През следващата година е била изградена дига, която е прекъснала естествената му връзка с река Дунав и с това е бил преустановен притокът на прясната вода в резервата.
От 1965 г. резерватът е включен в категория „А” на проекта МАР (списък на най-значимите влажни зони в Европа, изработен от Международното бюро за изследване на водолюбивите птици). През 1975 г. е обявен за влажна зона с международно значение по Рамсарската конвенция, а от 1977 г. е биосферен резерват според критериите на световната мрежа на биосферните резервати по програмата „МАВ” (Човекът и биосферата) на ЮНЕСКО. Връчена е специална диплома - експонирана в Природонаучния музей в село Сребърна.

IMG_1179Най-голямо признание резерватът получава през 1983 год. Предложен е за включване в Списъка на Световното културно и природно наследство на Седмата редовна сесия на Комитета за световно наследство “... като естествена функционираща екосистема... осигуряваща важна жизнена среда на застрашения къдроглав пеликан”.

Буферната зона на резервата е обявена през 1983 година със Заповед на Комитета за опазване на природната среда (ДВ бр.3/1983).
Сребърна е в списъка на орнитологично важните места в Европа от 1989 г. Поради изграждането на защитна дига и ограничаване достъпа на пресни води от река Дунав в езерото, настъпват съществени промени в естествения характер на влажната зона и се влошава състоянието й.
DSC08358През 1991 г. се правят няколко научни експертизи от български и чужди специалисти и се взема решение за предприемане на решителни мерки за подобряване на състоянието на резервата. Поради влошени екологични характеристики, през 1992 год. резерватът е включен в Списъка на застрашените от заличаване обекти на ЮНЕСКО.
В периода от 1992 г. до 1998 г. българското правителство в лицето Министерството на околната среда и водите изработва програма от мерки, насочени към възстановяване на естественото или близко до него състояние на екосистемите в резервата, следвайки препоръките на научната общност.
Най-съществените действия, които са предприети през периода са: разработване и реализиране на проект „Прокарване на хидравлична връзка между река Дунав и езерото Сребърна”, възстановяване на канала, който е свързвал река Дунав с езерото до 1949 г. и разширяване на територията на резервата с почти една трета. Проектът е реализиран със съвместните усилия на Министерството на околната среда и водите и финансовата подкрепа на Рамсарската конвенция и секретариата на Конвенцията по световно културно и природна наследство.
DSC08416Разкрита е и Рамсарската процедура за мониторинг на влажна зона под заплаха, съгласно конференцията в Montreux (1990 г.).
От 1999 г. Сребърна има статут на поддържан резерват и за него е разрешено провеждането на поддържащи, направляващи и регулиращи мерки и възстановителни мероприятия.
Усилията през годините се увенчават с успех и в края на юни 2003 г. резерватът е изваден от списъка на застрашените от изключване обекти на световното и културното наследство на ЮНЕСКО. Поддържан резерват „Сребърна” остава в списъка на обектите световно културно и природно наследство.

На територията на резервата са установени, 1123 таксона водорасли, 17 вида гъби, 15 вида лишеи, 139 таксона /видове/ висши водни и влаголюбиви растения, принадлежащи към 45 семейства и 97 рода. От флористичния генетичен фонд на влажните зони в България на Сребърна принадлежат 53% от видовете, респективно 75% от родовете и 78% от семействата.
Девет вида растения са защитени по Закона за биологичното разнообразие, 13 вида са включени в „Червената книга на България”и 2 вида присъстват в „Европейския списък на застрашените, редките и ендемични растения”. Общо до момента в резервата са установени 500 вида насекоми.
IMG_1164В самото езеро са установени около 20 вида риби от 6 семейства. По Бернската конвенция са защитени дунавска скумрия, брияна, върловка, деветиглена бодливка и виюн. В Националната стратегия брияната (Chalcalburnus chalcoides) е категоризирана като рядък за България вид, върловката (Leucaspius delineatus) - като “средно рядък”, а деветоиглената бодливка (Pungitius platygaster) - като „много рядък”. Същите видове са регистрирани в Червената книга на България като „защитени”.
От земноводните са установени 12 вида, от които 1 вид от Червената книга на България - сирийската чесновница (Pelobates syriacus) и други 8 вида защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На територията на резервата са установени 15 вида влечуги, като 1 от тях - смокът мишкар (Elaphe longissima) е включен в международната Червена книга и Червената книга на България, а други шест вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие.
1120Най - голямо е разнообразието на птиците. През различните сезони, общият видов състав достига около 223. Перлата на резервата е гнездовата колония на къдроглавия пеликан. Броят на птиците в колонията за периода 1950 - 1980 г. варира от 29 до 127 двойки. През периода 2000-2004 години, числеността на двойките варира между 100 -120.
В края на 2007 г., буферната зона на Поддържан резерват Сребърна” е прекатегорирана в защитена територия със заповед на министъра на околната среда и водите. Процедурата е извършена съгласно изискванията на Закона за биологичното разнообразие. Новата защитена местност се нарича „Пеликаните”.

Продължава...

Галерия