Трети ноември е определен за Международен ден на биосферните паркове през 2021 г. с Решение на Генералната конференция на ЮНЕСКО. „Централен Балкан“, „Червената стена“, „Сребърна“ и „Узунбуджак“ са четирите български биосферни парка, обявени през 2017 г. по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО. Номинирането им една година по-рано е подкрепено и от местните общности, и от отговорните институции.

Биосферните паркове представляват територии, символизиращи хармоничното съжителство между човека и природата. Целта им е да стимулират устойчиво икономическо развитие на съответните региони, основаващо се на чиста и съхранена природа и на производството и предлагането на сертифицирани местни продукти. Те са обединяваща платформа, която осигурява участието на всички заинтересовани страни при управлението и взимането на решения за съответната територия.

В съвременните биосферни паркове освен зони за строга защита, се обособяват и „буферни“ зони, както и „преходни“ зони, в които се поощрява прилагането на устойчиви стопански практики, основани на екосистемните услуги и предимствата от близостта със защитената територия.

Инициативата на ЮНЕСКО за честване на Ден на биосферните паркове представлява покана и възможност за всички да се вдъхновят и почерпят опит от решенията и добрите практики, които вече се прилагат в тези обекти на ЮНЕСКО, като моделни територии за устойчиво развитие.

МОСВ отбелязва днешния Международен ден на биосферните паркове, като предоставя фотографии за българските територии и подчертава потенциала им да способстват за привличане на туристи и развитие на природосъобразен туризъм. 

Информационните клипове за всеки от четирите български биосферни парка са изработени съвместно с Националния комитет по Програмата „Човекът и биосферата“ и регионалните подразделения на Министерство на околната среда и водите, които участват в управлението на съответните територии – Дирекцията на Национален парк „Централен Балкан“ и регионалните инспекции по околната среда и водите в Пловдив, Русе и Бургас.

Представени са природни и културни обекти, вкл. нематериално наследство  -  характерни занаяти, традиции и обичаи, които увеличават привлекателността на съответните региони и допринасят за развитието на устойчив туризъм.

На линковете по-долу може да се насладите на красотата и уникалността на българските биосферни паркове!

• БП  „Сребърна“

https://mabbg-abv.cincopa.com/watch/AwNAAFvtQtmt

• БП „Централен Балкан“

https://mabbg-abv.cincopa.com/watch/AsKALEfxQ5t8

• БП  „Червената стена“

https://mabbg-abv.cincopa.com/watch/AcBAvGfdQxD7

• БП „Узунбуджак“

https://mabbg-abv.cincopa.com/watch/AIEASEfIQRRr

За Биосферен парк „Сребърна“ са определени три зони – сърцевинна, буферна и външна. Сърцевинната зона обхваща площ от 8920,519 дка и представлява поддържан резерват съгласно Закона за защитените територии, включваща  естествено еутрофно езеро, разположено на брега на р. Дунав. Основните консервационни цели на зоната са свързани с опазване на гнездовите местообитания на редица видове птици, сред които ключовите къдроглав пеликан, малък корморан, белоока потапница, сива гъска, редица видове чапли и др. Буферната зона на БП „Сребърна“  е с площ от 4200,056 дка и обхваща съседните на сърцевинната зона терени –пасищни, земеделски и горски площи. В нея е включена площта на защитена местност „Пеликаните”. В границите й  попадат  две защитени зони от мрежата Натура 2000 - BG0000241 „Сребърна” за опазване на дивите птици и BG0000241 „Сребърна” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Външната преходна зона  включва цялата територия на община Силистра.

Екземпляри от защитения вид кафяво припепче (Pipistrellus pipistrellus) образуваха мини колония в тесен процеп между стената и улука на южна тераса на сградата на РИОСВ-Русе. Докато миналата година е зебелязан един екземпляр тази година при внимателно наблюдение са установени четири прилепчета.

Видът обитава широколистни, иглолистни и смесени гори, но често се среща  в селища, градини, паркове, като прави колонии под стрехите на сгради.   Придържа се в близост до водни площи – езера, големи реки. Кафявото прилепче попада под защитата на закона на Закона за биологичното разнообразие, Бернската и Бонската конвенции и други директиви.

На територията на България има много голямо видово разнообразие на прилепите. От 35 вида в Европа, 33 се срещат у нас.Това се дължи на преходното ни географско разположение. Повече любопитна информация за прилепите в България може да бъде намерена на интернет адрес: www.greenbalkans.org/prilepi/index.php.

Приключиха ремонтните дейности на съоръженията на Градска пречиствателна станция за отпадъчни води (ГПСОВ) на Разград, стопанисвана от „Водоснабдяване Дунав“ ЕООД. Това установиха при проверка вчера експерти на РИОСВ-Русе. Ремонтните дейности се наложиха след констатирана техническа неизправност при извънредна проверка през септември, за което на дружеството вече е съставен акт.

На място е установено, че е подменено греблото на вторичния утаител и е укрепена нарушена стена на открит канал, отвеждащ отпадъчните води към изхода на пречиствателната станция. С приключване на ремонта напълно е  възстановен технологичният процес на пречистване на отпадъчните води. Към настоящия момент тече обновяване на биобасейна с активната утайка, за което се изисква технологично време.

При проверката вчера е възстановена пломбата на байпасна връзка, която временно е била премахната за целите на ремонта. Целта е да не се допусне отвеждане на непречистени отпадъчни води във водоприемника река Бели Лом.

До дни се очакват  резултатите от контролните проби отпадъчни води, взети от изхода ГПСОВ през октомври.

Автоматичната станция за контрол качеството на атмосферния въздух „Възраждане“ е отчела дванадесет дни с превишения на фини прахови частици (10 микрона) в Русе през октомври. С това дните с превишения на този атмосферен замърсител от началото на годината стават общо 27. Максимално измерената средноденонощна стойност на ФПЧ₁₀ е била регистрирана на 13 октомври_, като е отчетена концентрация от 63.12 микрограма на кубичен метър (μg/m³), при норма 50 (μg/m³).

Причините за превишенията през октомври са от различен характер - пренос на димни газове вследствие на недобросъвестни земеделски практики и пожари, пренос на пясък от пустинята Сахара, но основно се дължат на неизпълнение на предвидените мерки в общинската програма за качество на атмосферния въздух.

 Законодателството е предвидило максимален брой дни с превишения на фин прах - до  35 в рамките на една календарна година. За община Русе тази норма е била спазена само през 2021 г. По тази причина тя е задължена да изпълнява Програма за качеството на атмосферния въздух 2021-2026 г., където са заложени мерки за достигане на  нормите.

Замърсяването на въздуха с фини прахови частици 10 и 2.5 микрона са във фокуса на Европейската комисия и по препоръка на Световната здравна организация се обсъждат  значително по-строги норми за този замърсител.

Фини прахови частици до 10 µm (ФПЧ₁₀) са всички частици, преминаващи през размерно-селективен сепаратор, определен съгласно референтния метод за вземане на проби и измерване нивата на ФПЧ₁₀, с 50 % на ефективност на задържане при аеродинамичен диаметър на частиците до 10 микрона. Този показател се контролира в ДОАС (диференциална оптична атомно-абсорбционна спектрофотометрия) системата на гр. Силистра и в АИС „Възраждане“, тъй като на територията, контролирана от РИОСВ-Русе са обособени два Района за оценка на качеството на атмосферния въздух - гр. Русе и гр. Силистра.